Свят в който информацията лети със скоростта на светлината.

Как би се развил социалния ни живот ако ги нямаше средствата за масово осведомяване. Вероятно по-възрастните помнят времената, когато чакаха с нетърпение новините в 20.00 часа за да разберат какво се случва по света и у нас или пък сутрин се редяха по РЕП-овете на спирките за да си купят български вестници, от които да научат новостите.

Разбира се, в наши дни нещата изглеждат съвсем по друг начин не защото има новинарски канали, които непрекъснато бълват новини, а заради достъпа ни до Интернет и всички дигитални издания на българския пазар.  Вестниците имат съществено роля за израстването на обществото, за неговото информиране, дори манипулиране. Безспорен е факта, че още с появата си българските вестници и списания стават онази културно-интелектуална форма, която предоставя на читателя една различна и обогатяваща ежедневието му информация. Да знаеш и да имаш средството, с което да се информираш е свободата, която днес държим в ръцете си чрез мобилни телефони, таблети, компютри.

Световната тенденция за дигитализирането на вестниците и списанията се пренася и у нас, макар тук нещата да са малко по-бавно реализируеми във времето. Несъмнено  данните, които сочи Националния Статистически Институт за намаляване отпечатването на тиражите на хартиените вестници са последица от световното трансформиране. Няма как общото и масово дегитализиране да не се отрази на най-известните български вестници и списания не само за да оцелеят, но и да бъдат максимално достъпни за аудиторията в мрежата. В годините на прехода, след падането на тоталитарния режим у нас се заговори за свободата на словото и печата. Това се превърна във времето, в което всеки десети кандидат-студен изяви желание да стане журналист и да изрази своята гражданска позиция със своите публикации. Разбира се, интереса бе напълно оправдан, защото се появиха вестници и списания, които обхванаха всякакъв тип тематика за да събудят обществото от летаргията, в която бе попаднало цели 44 години.

Ето как ролята на българските вестници се превърна в един своеобразен катализатор за обществото, за неговото пробуждане в предприемачеството, културните и спортните изяви.  Това е един наистина вълнуващ момент за издателите, които определено пожънаха небивал успех и показаха, че именно чрез средствата за масово осведомяване гражданите намират това, което ги вълнува като четиво. Естествено политическите български вестници са част от общото цяло и поради динамиката и нагласите безспорно те са главен фактор, тема за дебати, изразяване на мнение и коментари на определени политически групи.

Сигурно забелязвате, че все по-рядко се купуват хартиени вестници. Това обаче не означава, че хората вече не се интересуват от случващото се у нас и по света. Факта, че най-големите издания се предлагат в дигитален формат и така обхващат още по-голям кръг читатели е причината за намаляването на хартиените издания. Ролята на дигитализирането  е не да намали читателския интерес, а напротив да бъде българския вестник там където лесно ще бъде прочетен. Тъй като трансформирането разходите на издателите значително намаляват те могат да си позволят да предложат част от материалите във вестниците и напълно безплатно на своите потребители. Това определено привлича повече читатели, които сами избира коя от статиите е интересна за самите тях. Правото на избор и свободното разпространение в Интернет на най-популярните вестници и списания у нас е причината над 80 % от читателите да изберат дигиталните издания.